И щипка сол

Ягодова тортичка

2012-02-23T02:26:00.001-08:00

Знаете, че не ме бива по сладките неща. Правила съм само едно една торта през живота ми, египетската, тя пък излезе най-популярната публикация в блога. Реших да се поупражнявам и да предложа още сладки неща. Не исках да правя цяла торта, че бая се узорихме докато изядем египетската, доста ни дойде. Затова реших да направя малки тортички.

За целта изпекох един блат и с помощта на ринг изрязах малки кръгли мини блатове.

Признавам, блата си има кусури. Исках да е бял и лек, но не останах очарована. Така че моля, ако някой има изпитана рецепта за пухкав бял блат за торта да сподели с мен. Ама искам бял да е, не шоколадов или с ядки.

Та не знам в моя блат къде е грешката, но ето какво използвах:

3 яйца

3 с.л. вода

150 гр. брашно

100 гр. захар

2 с.л. олио

1 с.л. оцет (не се плашете, не се усеща. Някъде бях чела, че така ставали пухкави блатовете)

половин ч.л. бакпулвер

Яйцата се разбиват заедно със захарта. Добавя се водата и постепенно брашното, смесено с бакпулвера. Накрая се слагат олиото и оцетът. Разбива се до хомогенна смес.

Пекох в тава с диаметър 26 см в предварително загрята на 220 градуса фурна с обдухване.

От дадените количества се получава един блат. Така че ако искате да правите „нормална“ торта трябва да изпечете няколко.

Както казах по-горе с помощта на ринг изрязах блата на мини блатове. С изрезките от блата, които не ми трябваха повече направих сладкишчета на клечка. Те пък излязоха много сполучливи.

За крема използвах:

маскарпоне и ягодово сладко в отношение 1:1. Каквото остана (около 1 с.л.) използвах за сладкишчетата.

Допълнително напоих блатовете с малко кондензирано мляко преди да нанеса крема и сглобих отделните слоеве в същите рингове. Оставих тортичките да пренощуват в хладилника преди да ги украся.

И така...

Ама да не ме забравите, споделете рецепта за сполучлив бял блат моля.

Неделен пилинг

2012-02-19T01:41:00.000-08:00

На коя ли жена не й се е случвало да застане понякога пред огледалото и да си каже „искам да си направя нещо“. Особено сега през зимата сякаш изпитваме по-често нужда от глезотийки. Сигурно се дължи на това, че си стоим повече вкъщи, загарът от лятото отдавна си е заминал, а лятото няма намерения да се задава скоро. Изпитваме нужда от нещо друго, не да се намацаме с някакво мазило, в което съдържание срещаме редица непознати думички. Не че ги няма и тези дни де, в които ни се иска да използваме някое колкото по-скъпо, толкова по-хубаво кремче, но съм се убедила, че тези скъпи кремове са хубави само за егото. Добри резултати могат да се постигнат и с къде по-малко.

Малко теория за пилингът като за начало: пилингът може да бъде механичен и химичен. За да не натрупвам теоретичната част няма да говоря за химичните пилинги, първо защото не съм си правила никога и второ защото не сме в училище и това не е учебник. Механичните пилинги отстраняват горния кожен пласт (химичните влияят в среден и по-долен пласт), което означава, че кожната картина се обновява. При редовна употреба кожата става по-еластична, порите се стесняват, отстраняват се леки пигментации, дълбочината на бръчките се намаля, стимулира се производството на колаген и еластен.

Хубавото е, че при механичните пилинги почти няма странични ефекти. Все пак хора с чувствителна кожа трябва да внимават. Някои механични пилинги са по-агресивни от други, съдържат примерно киселини като лимонов сок или някакъв вид алкохол. Внимавайте и в никакъв случай не втривайте все едно работите със шкурка.

Като основна част във всеки пилинг можете да използвате кафява захар, сол, кафе, бадемово брашно или смлени бадеми, овесени ядки, малини... Ако се сетя за още нещо ще допълвам. Добавят се няколко лъжици от любимото ви олио (зехтин, бебешко, алое вера и т.н.) и готово.

Тази неделя ви предлагам един пилинг, който става хем за лице хем за тяло.

Смесете

2 с.л. кисело мляко

1 с.л. мед

1 с.л. какао (готварско, не Нескуйк)

1 с.л. бадемово брашно

Втрийте внимателно и изплакнете. Не забравяйте лактите, петите и ходилата.

Ако искате да подсилите шоколадовия ефект разтопете няколко кубчета тъмен шоколад на водна баня и добавете към пилинга. А ако ви се намират и няколко малинки още по-добре.

И леко да не се хлъзнете в банята!

Неделна маска за коса

2012-02-12T01:32:00.000-08:00

Преди няколко дни се завърнах от почивка на Малдивите. Няма да ви казвам как ми се отрази смяната на климата и особено температурната разлика от +30 на -30 градуса. Ужасно! Гледам невярващо термометъра и купищата сняг на вън и се сгрявам със спомени за изминалите топли дни.

Няма да ви обяснявам колко хубаво си изкарах, сложила съм няколко снимки във фейса в 366. Ще кажа само, че Малдивите са прекрасно късче земя в Индийския океан и определено си заслужава да се видят преди да изчезнат.

Освен че си лежах на плажа и си почивах посетих и няколко пъти спа-то. Една от процедурите, които ми направиха (ех, как се изфуках само) беше кокосова маска за коса. Бях нахална и попитах какво има вътре, но ми отговориха кокос. Че има кокос ми беше пределно ясно, аз другите работи исках да знам, но не ми ги издадоха.

Днес се разтършувах в интернет и разбира се открих хиляда хиляди маски за коса. Търсих на английски, немски и български. Това което ми направи впечатление е, че в английските и немските рецепти преобладаваха пасирани плодове. А почти във всяка маска в българските имаше използван алкохол: я ракия, я водка, я ром. За затопляне било.

Еми ще ви кажа, на мен как ми направиха маската и отлично се затоплих без никакъв алкохол. Първо ми втриха едно олио в косата, после нанесоха маската. След това ми завиха косата в много топла хавлиена кърпа, която сменяха като изстине с друга. Всичко беше комбинирано с масажчета на главата. Еми супер беше.

В моята маска днес използвах 1 жълтък, 3 с.л. мед, 3 с.л. зехтин и 3 с.л. арганово масло. За моята коса тези пропорции ми стигнаха. Ще отворя скобичка и ще ви кажа, че съм голям фен на аргановото олио/масло. Изключително полезно е, в никакъв случай не трябва да се загрява, добива се много трудоемко предимно в Мароко и не е от евтинките.

Горе споменатите съставки се смесват и се нанасят върху косата. Хубаво е след това да си направите масаж на главата. Косата се прибира във шапчица за баня и главата се завива с много топла хавлиена кърпа. За целта намокрете кърпата с топла вода и я изстискайте без да се опарите. Подменяйте кърпата от време на време като изстине. Оставете маската поне за 1 час и после влезте да се изкъпете.

Соленките на Мила

2012-01-22T04:30:00.000-08:00

Преди да замина на далеч искам да ви представя рецептата за соленки, които прави моята приятелка Мила. Първо ги опитах на Коледното тържество, което си организирахме в посолството, но не знаех кой ги е правил, а и бяхме доста хора за да тръгна от човек на човек да питам „ти ли прави соленките?“

Минаха се не минаха няколко дена и Мила донесе соленки в детското клубче, което си основахме, защото имаше повод да почерпи и хоп – притиснах я в ъгъла с нож в гърлото „Мила, давай рецептата!“ (шегувам се).

Понеже споменах детското клубче ще отворя една малка скобка. Това е място, на което се събираме веднъж всяка седмица с децата си. Идеята е с активното участие на родителски кооператив децата ни да получат предучилищна подготовка и наред с игрите и другите занимания се учат да четат и пишат на български език. В момента развиваме проект за създаване на българско неделно училище, в което живот и здраве първият учебен звънец да бие другата година. Но за това ще ви информирам по-натам като му дойде времето.

Соленките стават много вкусни, не изискват изобилие от продукти, а ароматът им изпълва дома със спомени за България.

Необходими продукти:

250 гр. масло на стайна температура

250 гр. натрошено сирене

1 яйце

300 гр. брашно

сол, кимион

Яйцето се разбива в подходящ съд и се добавят сиренето, маслото, солта, кимиона и постепенно брашното. Меси се до получаване на тесто. Готовото тесто се завива в стреч фолио и се слага в хладилника поне за 1 час. След като го извадим го разделяме на равни части и всяка оформяме на топка. Върху набрашнена повърхност разточваме всяка част във формата на кръг и разрязваме с нож на 8 равни триъгълничета. Всяко триъгълниче завиваме на кифличка. Печем в предварително загрята на 200 градуса фурна. Времетраенето зависи от големината на соленките и от фурната, така че наблюдавайте ги.

Това ще е последната публикация докато се завърна от почивката. Надявам се да се върна с много екзотични рецепти, които да опитаме заедно после, а снимки очаквайте във фейса в 366.

До скоро, приятели.

Сос Болонез

2012-01-15T00:48:00.000-08:00

Паста Болонезе е едно от любимите ястия вкъщи и става много лесно. Сосът може да се замрази във фризера и човек като се върне уморен от работа да си свари една паста и да си стопли сосчето без да му мисли много много и ето ти една хубава вечеря за цялото семейство. Аз правя винаги една тенджера и каквото остане замразявам за друг път.

Необходими продукти:

700 гр. телешка кайма (охладена, не замразена)

500 гр./мл. доматено пюре

2 моркова

1 глава лук

1 стебло селъри

2 скилидки чесън

2-3 с.л. зехтин

250 мл. телешки бульон

250 мл. червено вино*

сол, черен пипер

Морковите, селърито, лукът и чесънът се нарязват на ситно и се сотират в зехтина. Добавя се каймата и всичко се запържва за 5 минути. Добавят се доматите, бульонът, виното, сол и черен пипер, разбърква се добре и се оставя да къкри на среден котлон с леко отворен капак за 30-40 мунити или докато сосът добие желаната гъстота. Разбърква се от време на време.

* Въпреки, че алкохолът извира, хубаво е ако сосът се консумира и от деца виното да бъде заменено с телешки бульон.

Финландска супа от сьомга по стара семейна рецепта

2012-01-03T06:04:00.000-08:00

Крайно време е да спазя обещанието, което дадох доста отдавна за рецепта на супа от сьомга. На всичко си идва времето, нали така.

Само че тази рецепта е различна.

Супата от сьомга е емблематична за финландската кухня и всеки, който е идвал във Финландия несъмнено я е опитал. Богата е на риба и картофи, а белият й цвят идва от млякото или сметаната.

Супи от сьомга съм яла много, много съм приготвяла и вкъщи. Както си му е редът – с морковче, с картофче, с доматче... Но! В тези случаи е ставало супа от сьомга. Финландската супа от сьомга е по-друга. Там стриктно се спазва да има само картофи и сьомга, от подправките се използва също стриктно само пресен копър и сол. Доовкусява се с прясно мляко или сметана. Не се слага допълнителна мазнина, защото сьомгата си пуска нейната и тя е напълно достатъчна.

Може би тази супа е вкусна само във Финландия. Както кебапчетата са вкусни само в България, вайсвурст (Weißwurst) само в Германия, булабез (Bouillabaisse) във Франция.

А още по-финландска я прави съставката, която се използва в семейството на моя мъж – koskenlaskija. Извинявайте мили читатели извън Финландия, но тази рецепта без koskenlaskija не минава. Не се сещам с какво може да се замени, даже ми е трудно да опиша какъв вкус има. Едно е ясно – млечен продукт е. Консистенцията наподобява на българското пушено сирене но без коричката. Слага се в супата заедно с рибата, котлона се изключва, той се разтопява и придава на ястието силен млечен вкус.

Необходими продукти:

1 кг. месо от сьомга

1 кг. картофи

1 koskenlaskija

сол

ситно нарязан копър

тихичко си признавам, че сложих и едно кубче рибен бульон, но между нас да си остане.

Картофите се нарязват на кубчета и се сваряват. Добавя се рибата и koskenlaskija, също нарязани на кубчета, солта, и бульонът. Котлонът се изключва и се разбърква от време на време.

Нова година, нов късмет!

2012-01-02T03:37:00.000-08:00

Или в моя случай – нов проект!

Инспирирана от Мария и аз да не остана по-назад реших да стартирам Проект 366. Който не познава Мария и не е чувал за нея веднага да се поправи и да посети нейния блог, горещо го препоръчвам. Проект 366 ще бъде албум, в който както от заглавието още личи ще има от всеки ден на годината по една снимка. Не знам за вас, но мен ме очаква една вълнуваща 2012 година, в която в семейния ми кръг ще празнуваме три юбилея (30, 50 и 70 годишнини), ще се родят най-малко две деца и една от моите хиляди мечти от материално естество ще се сбъдне - защото на 30-ти ставам на 30 ще отлетя на един далечен остров.

Така, това са планираните неща, а колко още непланирани ще се случат годината ще покаже. Едно е ясно, 2012 за мен ще бъде незабравима. Не само заради събитията, изброени по-горе, а най-вече заради снимковия дневник, които ще се опитам да създам и който ще улови по един малък момент от всеки един ден на тази година.

Започвам с ден номер 1, който ще остане в историята с тегленето на новогодишни късмети.

Моята Жулинка (на година и половина) си изтегли собственоръчно първия късмет и й се падна нова кола. Юличка, да си я караш със здраве маме и да ме повозваш от време на време.

На вас мили мои желая една позитивна нова 2012 година.

Суфле с мандарини

2011-12-10T04:06:00.000-08:00

След сполучливия опит за шоколадово суфле реших да пробвам някое друго. Имах много хубави мандарини в хладилника, от тези които лесно се белят, нямат никакви семки и са сладички на вкус. Казах си защо ли пък не, вписва се идеално с коледната атмосфера, пък и продуктите не са някои завъртяни да ходя специално да ги търся.

За разлика от шоколадовото суфле се изисква повече време за подготовка и сместа трябва да се приготви и изпече на момента.

Получава се едно леко кексче, в сърцевината на което се крие лек, пухкав мус, който буквално се топи в устата. Определено си заслужава да се опита.

Ползвах тази рецепта. Получиха ми се 4 суфленца.

Необходими продукти:

4 мандарини

2 жълтъка

2 белтъка

250 мл. прясно мляко

100 гр. захар

1 ч.л. ванилова захар

щипка сол

25 гр. брашно

1 с.л. пудра захар

1 мандарина и малко пудра захар за украса

масло на стайна температура

Мандарините се измиват, подсушават, кората им настъргва, а от самите плодове се изцежда сокът. Ако е необходимо прецедете. На мен ми излезе около 150 мл. сок.

Сокът, коричките и половината захар се загряват на котлона и се варят за 2 минути след което се прецеждат.

Загрейте млякото, ваниловата захар и солта. През това време разбийте жълтъците с останалата захар на пяна. Добавете брашното, топлите мляко и мандаринов сок на два пъти. Смесете добре и върнете на котлона. Нагласете на средна температура и под непрекъснато бъркане изчакайте сместта почти да заври. Но само почти. Бъркайте постоянно, защото сместа се сгъстява. След това пресипете в друга купа, завийте със стреч фолио и изчакайте да изтине.

Загрейте фурната на 200 градуса с обдухване. Намазнете формичките с масло и пожелание поръсете със захар (аз не го направих). Ще печем на водна баня. За целта поставете формичките в подходяща тавичка и налейте в нея гореща вода така че половината на формичките да е във вода.

Разбийте белтъците с щипка сол на пяна. Добавете лъжицата пудра захар и разбивайте до получаване на лъскава смес. Добавете белтъка към мандариновата смес на два пъти и разбъркайте. Разпределете във формичките 5 милиметра под ръба им. Сложете във фурната в долната част и печете 20 минути като наблюдавате процеса. Суфлетата са готови като са се надигнали, зачервили от горе и леко са се напукали. Имайте предвид, че ако ги извадите изведнъж те ще спаднат.

Шоколадово суфленце

2011-12-05T05:11:00.000-08:00

Слабост ми е шоколадовото суфленце, признавам си.

Обратно на моите очаквания не се оказа трудно за приготвяне, не знам защо отлагах толкова.

Е добре де, трябваха ми точно два опита за да успея. Първият път не че стана кофти, просто се разпльока като го извадих от формичката. Вторият път го пекох малко по-дълго и се получи перфектно. За това един съвет, ако правите суфле за първи път (като мен) не печете всички порции на веднъж. Като извадите първата партида преценете дали минутите са били достатъчни и ако се налага увеличете или намалете времетраенето.

Времето за топлинна обработка зависи от големината на формичките, които използвате и разбира се от фурната. Аз си купих формички за суфле, но не мога да ви кажа колко им е диаметъра сега, че нещо не мога да си намеря линийката.

От сместа ми се получиха 7 суфленца, които пекох на два пъти. Тестото може да бъде приготвено предварително и съхранявано в хладилник за два, три дни. Варианта със замразяване не съм го пробвала, за това няма да говоря за него.

Използвах рецептата на Дани.

Необходими продукти:

200 гр. шоколад

200 гр. масло (безсолно разбира се)

7 яйца

270 гр. захар

125 гр. брашно

50 гр. какао

меко масло за формичките

Маслото и шоколада се нарязват на кубчета и се разтопяват на водна баня под непрекъснато разбъркване.

Яйцата и захарта се разбиват на пяна, добавя се шоколадовата смес, пресятото брашно и какаото. Разбърква се до получаване на хомогенна смес.

Формичките се намазват с масло и по желание поръсват с какао. Аз първия път ползвах какао, втория път не, и пак се обърнаха перфектно. Шоколадовата смес се разпределя във формичките. Суфлетата се пекат в предварително загрята на 225 градуса фурна. Аз нагласих фурната си на функция с горен и долен реотан, защото вентилаторът духа от едната страна по-силно. Първия път пекох 11 минути и не се получи, втория път пекох точно 13 минути и половина и стана идеално.

Коледното парти

2011-12-01T01:49:00.000-08:00

Здравейте мили мои,

добре сте ми дошли, заповядайте, влезте, обувките може да не си ги събувате, настанете се, отпуснете се, разкършете рамене, че голямо ядене ни чака.

Преди да преминем към Коледната трапеза нека няколко думи за това къде попаднахте или по-точно къде ви докарах. Намираме се в град Еспоо (да, с две е-та), който официално се води втори по големина град във Финландия, но ако питате мен си е чисто предградие на Хелзинки, дели ги един мост общо взето. Аз даже в началото си мислих, че е квартал на Хелзинки, пък то чак град се оказа, че и втори по големина. Хората, които са от Еспоо (как да ги наричам, еспоонци?) все пак са много горди с града си и тихо да не ги обидим, но Еспоо няма структура на град а по-скоро на квартал, е вярно имат там един нищо и никакъв център, една църква и ... щях да кажа гара, но като се замисля май няма гара, има спирки на влака, но не и официална гара.

Ама да не си помислите сега, че сме на село, Еспоо има все пак над 240 000 жители, баш бая голям си е.

На ето тука ме завя вятъра и от 2009 година съм тук.

Коледната ни трапеза се осигури освен от мен така и от от любезното участие на Йоана Петрова от Кулинарно – в кухнята с Йоана, Валерия Гущерова, Елка Сотирова, а десертът идва чак от Ванкувър, предоставен от Светлана от Eclectic Cuisine. Страшно много ви благодаря за участието и подкрепата.

Заповядайте предястието:

Киш с тиква по идея на Йоана Петрова от Кулинарно - в кухнята с Йоана

Снимка: Йоана Петрова

Необходими продукти за тестото:

180 гр. брашно

100 гр. сирене Дунавия

140 гр. краве масло, нарязано на кубчета

щипка сол

Брашното се пресява със солта. Добавят се маслото и сиренето и с бързи движения на пръстите се смесват докато се получи тесто. Увива се в стреч фолио и се оставя в хладилник за 30 минути.

Подготвя се форма за пай с диаметър 27 см. Охладеното тесто се разточва върху леко набрашнена повърхност с големина малко по-голяма от тази на формата и дебелина около 5 мм. Пренася се във формата, като се притиска плътно по стените и дъното. Надупчва се с вилица на няколко места. Тестото се пече в предварително нагрята фурна на 200°C за 18-20 минути. Охлажда се.

За плънката:

2 супени лъжици зехтин

1 глава лук, нарязана на ситно

2 скилидки чесън, нарязани на ситно

10 маслини Каламата, обезкостени и нарязани на ситно

1 супена лъжица прясна мащерка, нарязана на ситно

3-4 листа салвия, нарязани на ситно

4 яйца от свободно отглеждани кокошки

200 мл. готварска сметана

300 гр. сварена тиква, намачкана с вилица

сол и черен пипер на вкус

Зехтинът се загрява в тиган. Добавят се лукът и чесънът се сотират за няколко минути докато омекнат. Добавят се зелените подправки и се разбъркват няколко секунди докато отделят аромата си. Накрая се добавят маслините, разбъркват се и тигана се маха от огъня. Сместа се оставя да се охлади и след това се разпределя по дъното на изпеченото тесто.

Яйцата се разбиват леко с вилица. Към тях се добавят последователно тиквата и сметаната. Разбъркват се докато се смесят добре. Овкусяват се със сол и черен пипер. Сместа се изсипва в тестото върху сотираните зеленчуци.

Киша се пече в предварително нагрята фурна на 180°C за 40-45 минути или докато плънката стегне и придобие златист цвят.

Сервира се поръсен със зърна нар върху свежи зелени салати.

Френска лучена супа по идея на Валерия Гущерова

ама снимката е моя :)

Необходими продукти:

4 средно големи глави лук

2 с.л. зехтин

1 кубче телешки или пилешки бульон

1 с.л. брашно

¼ чаша бяло сухо вино

малка франзела

кашкавал гауда

сол, черен пипер, дафинов лист, щипка мащерка

Лукът се задушава със зехтина на средна степен за около 30 минути докато омекне, след това се маха капакът, температурата се увеличава и се допържва. Добавят се подправките, 4 чаени чаши топла вода и лъжичката брашно и се оставя да покъкри на бавен огън. Като се посгъсти се слага и виното.

Супата се разпределя в огнеупорни купички. Франзелата се нарязва на филийки, запича се и се слага върху супата. Поръсва се с настъргания кашкавал и се запича във фурната докато кашкавалът се разтопи. Като се извадят по желание се намазват със скилидка чесън.

Телешко бон филе с печен босилек, пюре от жълта леща и порто-канелен сос

Това е моето предложение. Към него има и история, която не е много за разказване, но нали сме си свои хора.

Първоначално се бях насочила към една друга рецепта, но докато я приготвях се дигна пушек и пушилка, аз не бях пуснала аспиратора, защото Юлето тъкмо беше заспала след 100 часа приспиванки и алармата за пожар се включи, ама така силно започна да пищи, че щеше да ми продуха ушите. Юлето се събуди и се уплаши какво става. Аз докато оправя котлоните, детето, туй онуй ... и пожарната тръгнала вече към нас. Обадих им се да им кажа, че всичко е наред, да не идват, просто днес не ми се отдава готвенето, а те ми викат „ама ние тръгнахме вече, ама хубаво, айде ще се върнем“. Добре, че все пак им се обадих на време, иначе щяха да ни глобят солидно за разкарването.

При втория опит похабих тигана. Пак се дигна пушек и пушилка, но този път изкарах пушещия тиган на вън и в бързината взех че го сложих на пластмасовата маса (ама понякога хич ми го няма акъла), та и масата похабих. Мъжът ми не беше особено очарован, но аз взех че си изпросих един нов тиган за Коледа.

Настроението се подобри като опитахме рецептата после.

Необходими продукти за лещата:

280 гр. жълта леща

1 голяма скилидка чесън

1 глава червен лук

1 домат

500 мл. пилешки бульон

1 шепа босилек

зехтин

сол, черен пипер

За телешкото:

2 телешки бон филета (по 150 гр.)

1 с.л. дижонска горчица

сол, черен пипер

2, 3 листенца босилек

За соса:

120 мл. вино Порто

1 пръчица канела

сол, черен пипер

Лукът и скилидката чесън се нарязват на ситно и се сотират. Добавят се обеленият, ситно нарязан домат, лещата и 500 мл. пилешки бульон и се вари до готовност на лещата. Ако е необходимо се добавя вода. Разбърква се често да не загори и след като е готово се пюрира. Добавя се около една шепа ситно нарязан босилек, сол и черен пипер на вкус.

Фурната се загрява на 180 градуса. Телешкото бон филе се изважда от хладилника 30 минути преди обработката. Подсушава се ако е необходимо, слагат му се сол и черен пипер и в горещ тиган с малко зехтин се запечатва от всички страни без да се мърда много много в тигана. Намазва се с горчицата и върху него се слагат 2, 3 листенца босилек. Премества се в топлата фурна и се пече за 25 минути.

За соса се загрява виното Порто с пръчицата канела и когато се е редуцирало на половина канелата се изважда, сипва се бульонът и се вари до сгъстяване.

Панирани пилешки гърди с плънка по идея на Елка Сотирова

Снимка: Елка Сотирова

Необходими продукти за 1 порция:

1 бр двойни пилешки филета от гърди ако са малки по размер или 1 бр голямо филе, разрязано на две

2 тънки резена широк нетраен колбас /или бекон, пушен врат, пушен бут, шунка, прошуто по ваш избор/

1 тънко парче кашкавал или друг подходящ вид сирене

сол

млян черен пипер и сушени градински подправки по избор

За панировката:

1 яйце

брашно

галета

олио

Пилешките филета без да са разрязани до края се начукват на много тънко и се подправят със сол и подправки по ваш избор. Оставят се да отлежат в хладилника поне за половин час. След като се извадят, върху едната половинка от филето се поставя парчето колбас, отгоре парчето кашкавал, другото парче колбас и се захлупва с другата половинка от пилешките гърди. Оформя се с ръце като парчетата се притискат много добре, докато се получи стегнато „пакетче”. В дълбок тиган се загрява олио в количество, което е необходимо за паниране и според големината на тигана. Пилешките гърди се овалват в брашно, като излишното количество се изтръсква, после в разбитите яйца и накрая в галетата и се изпържват до златисто.

Бренди-джинджър снапс по идея на Светлана от Eclectic Cuisine 

Снимка: Светлана, Eclectic Cuisine

Необходими продукти:

125 гр карве масло 

3 с.л. златна (лека) меласа 

½ ч.ч. бяло брашно 

½ ч.л. Захар 

1 ч.л. джинджифил, млян 

щипка сол 

2 с.л. бренди 

Фурната се загрява до 170°С.  В дълбока купа се разтапя на котлона кравето масло в меласата и се разбърква до образуване на еднородна смес. (Забележка: не се ползва маргарин, за да не се пресече!) Дърпа се от котлона и се смесва със захарта, брашното, брендито и джинджифила. Сместа се разлива със супена лъжица в широка тава за печене. При печенето се разлива, така че имайте предвид да слагате около 4 сипвания в тава. Сладките се пекат до карамелен загар, след което се изваждат от фурната и още топли (но не врели!) се навиват около тънка точилка, за да се образуват пурички. От тези карамелени дантели могат да се направят и купички, стига да ползвате истински купички за форма.

Това беше Коледната ни трапеза за тази година, надявам се другата да се съберем отново и още веднъж едно голямо благодаря за участието.

Пиле със зеленчуци

2011-11-11T09:58:00.000-08:00

Днес правих мариновани пилешки бутчета със зеленчуков ориз и заделих следните продукти за детската версия:

охладено био пилешко бутче

половин тиквичка

малко лук

половин морков

1 розичка броколи

1 розичка карфиол

магданоз

1 ч.л. гхи за запържване

По принцип винаги като варя броколи го правя на водна пара, зеления цвят и витамините му се запазват по този начин.

И този път постъпих така и го сварих заедно с карфиола, а във водата в тенджерката сложих бутчето и моркова. Варих до омекване на зеленчуците и сваряване на бутчето. Трябва да внимаваш, не всички продукти се сваряват за едно и също време, някои искат повече от други. Бульона използвах за нашия ориз.

В гхи леко запържих ситно нарязаните тиквичка и лук. Нарязах ситно месото, моркова, броколито и карфиола, смесих със запържените и добавих ситно нарязан магданоз.

Понеже сместа така става 'ронлива' добавих 2 ч.л. вода, пасирах половината и разбърках добре.

Гхи

2011-11-11T09:52:00.000-08:00

Зад това екзотично наименование се крие не някой тазманийски дявол, а чисто и просто пречистено краве масло. Пречистено, защото сме му извлекли белтъчините и водата, което го прави по-дълготрайно от маслото – на стайна температура около 9 месеца, в хладилник дори 15. За разлика от маслото може да се загрява на по-високи температури, започва да загаря едва при 205°. На 100 грама се падат 99,8 мазнини, а останалите нищожни 0,2 са сбирка от холестерин, вода, витамини А, D и Е и каротин.

Гхито (произнася се по-скоро ги, от колкото гхи) е сред най-важните хранителни мазнини в индийската и пакистанската кухня. Индийското гхи се добива в различните краища на страната по различен начин, затова има и различна специфика.

В Германия се среща по рафтовете в хранителните магазини под името Butterschmalz, но човек много лесно може да си го приготви и в домашни условия. Необходими са освен краве масло, цедка, лъжица и чиста кухненска кърпа (тенджерата и съдинките не ги броя). А, и около 1 час свободно време.

Използва се обезателно безсолно краве масло, което загряваме в тенджерка на котлона. Когато започне да бълбука котлона се намаля. Белтъчините се отделят във форма на пяна, но падат също така и на дъното.

Отстраняваме пяната с помощта на лъжица, като внимаваме да не разбъркваме. През това време водата се отделя чрез изпарение. Гхито е готово когато не виждаме вече изпарения, цветът му е наситено жълт и ухае приятно.

Прецежда се през чиста кухненска кърпа или няколко ката марля и се затваря в буркан или глинен съд.

Елда с пилешко и зеленчуци

2011-11-10T03:59:00.000-08:00

Казват, че когато децата навършат една годинка могат да ядат от същата храна, с която се хранят и родителите. Това според мен може да важи за деца, които нямат проблеми с коремчето. И въпреки, че моето дете (вече) не го боли корема, внимавам каква храна й давам. Като готвя за нас отделям за нея преди да сложа подправките, като враг номер едно ми е солта. Разбира се не мога съвсем безсолно да й давам и когато поиска от нашите чинии и давам, но нека не забравяме, че всичко си има мярка.

По принцип гледам винаги да имам някое забъркано пюре за нея в камерата. Преди консумация го изваждам на стайна температура и според зависи какво е сварявам паста, ориз, кускус или й го давам просто така. Избягвам да ползвам микровълновата, само когато съм под стрес правилото не важи. Затоплям сосчето или пюренцето на котлона и го смесвам примерно с току що сварените паста или ориз.

За днешния й обяд се спрях на елда с пюре от пилешко и зеленчуци, което бях приготвила и замразила преди няколко дена.

Елдата се състои предимно от въглехидрати и белтъчини, не съдържа никакъв глутен и е изключително полезна (http://www.natur-lexikon.com/Texte/MZ/002/00196-Buchweizen/MZ00196-Buchweizen.html).

Правила съм за нас пълнени чушки с елда и станаха много хубави. Хората с режим на хранене биха могли да пропуснат синьото сирене и маринованите хамсии и да сложат зеленчук по техен избор.

За обяда на детето ми (от който остана и за вечеря) сварих елда по описание на опаковката (1:3, една част елда, три части вода) и смесих с пилешкия сос, за който ми бяха необходими:

охладено био пилешко месо

морков

грах

съвсем малко лук

Бях използвала продуктите за направата на пилешка супа, заделих си тогава и ги сварих. Оставих ги да изстинат, разбих ги в блендер и замразих получената смес.

Днес я затоплих на котлона, смесих с елдата и се получи вкусен обяд.

Бомбастична пилешка супичка

2011-11-08T08:48:00.000-08:00

С падането на листата от дърветата и настъпващия студ откривам сезона на топлите супички. А каква по-хубава за начало от пилешката? Сигурна съм, че колкото домакини толкова и пилешки супички, но аз ви представям моята рецепта, изпитана през последните години. Използвам винаги охладено цяло пиле, картофи, моркови, лук и грах. Първо си правя бульона като разфасовам пилето и варя до полуготово заедно с различни зеленчуци. Опитът ми показа, че най-добър бульон се получава от кокали, целина, небелен лук, праз лук, селъри, моркови, пащърнак и няколко зърна черен пипер. Заливам ги със студена вода и ги оставям да поврат поне час – час и половина, след което прецеждам зеленчуците от течността. С получения бульон приготвям супата и не добавям допълнително вода.

Ох, май почнах малко отзад напред, сега ще вкарам ред.

Необходими продукти:

цяло охладено пиле

1 кг. картофи

4 големи моркова

половин глава целина

2-3 стръка селъри

100 гр. пащърнак

200 гр. замразен грах

3 глави лук
десетина см. праз лук

1 ч.л. цели зърна черен пипер

сол

2 кубчета пилешки бульон (използвам желиран на Knorr)

магданоз

люто (ама само аз си го ям, за това отделно)

Разфасовам пилето и отстранявам кожата доколкото е възможно.

Нарязвам на две на три 2 моркова, ¾ от целината, 2 стръка селъри, праз лука и пащърнака. Измивам и разполовявам една глава лук без да я беля, обвивката придава на бульона лек цвят.

Поставям зеленчуците в голяма тенджера, слагам разфасованото пиле върху тях, добавям черния пипер и половината магданоз (няма нужда от рязане) и заливам със студена вода. След като заври намалям температурата.

Когато пилешкото месо е полуготово го изваждам с решетъчна лъжица и го оставям да изстине. Зеленчуците остават леко да си врят. Отделям месото от кокалите, отстранявам кожата и нарязвам месото. Връщам кокалите при зеленчуците и оставям да се вари около час, след което прецеждам бульона.

Нарязвам на малки кубчета картофите, останалите 2 моркова, лук, селъри и целина. Слагам ги да се варят в бульона. Когато са полуготови добавям пилешкото месо, замразения грах, ситно нарязан магданоз и двата бульона Knorr като първо пробвам с един и ако не ми стига слагам и втория. Варя до готовност.

Ето я моята бомбастична пилешка супичка.

Талин

2011-11-01T05:35:00.000-07:00

Хващам те за ръка и те качвам на кораба за Талин (ама не на тези пиянските кораби, които се влачат по 4 часа, а на бързите, дето за час и половина са там).

От няколко години вече насам не са ни нужни визи, така че не се притеснявай. А докато си пътуваме нека ти разкажа нещо за Талин.

Талин е столица на Естония от 1918 година. Няма да те отегчавам с история, само някои факти. Градът е бил под датска, немска, шведска и руска власт.

Заради атрактивното си разположение е бил нападан честичко и затова около него била построена защитна стена с 70 кули, част от които виждаме и ден днешен.

Населението на Талин се състои от над 50% естонци, много руснаци, малко украинци и беларуси. Официален език е естонския, който спада към угро-финската езикова група. Понеже малко знаем за нея може би ще ти е интересно да спомена, че към тази група спадат не само финландския, унгарския и естонския, а и други над 20 на брой значително по-малки езика, които се говорят на територията на Русия, но и на Литва и Латвия. Много от тях са на изчезване като Ливонския и Вотския на пример. За тях бях правила презентация в университета преди няколко години и тогава хората, които говорят тези два езика бяха по-малко от 10, така че може вече и да са изчезнали.

В стария град има много заведения в средновековен стил, но там не съм сядала никога, защото ми изглеждат много туристически, аз обичам по-закътаните. Този път седнахме в един грузински и един руски ресторант. Нямам снимки от там.

Ще влезем в две църкви. Едната е Св. Николай, построена през 13 век. Казват, че там са изложени най-скъпоценните произведения на изкуството, които Естония притежава. Едно от тях е Танцът на Смъртта от 15 век. Само че са му сложили една стъклена стена пред него, което го прави изключително кофти за снимане.

Още като влезем ни прави впречатление релефният под. Оказа се, че това са надгробни плочи. Малко тъпинко ми стана.

Другата църква, в която ще те заведа си е катедрала и се казва Александър Невски. Нея естонците не я обичат, защото е руска, даже са искали да я разрушат през 1924 година, но не им се отворил парашута.

Последна снимка преди да слезем от хълма, където е катедралата.

Минаваме пак по старите улици.

Пак се щракаме за последно.

И отиваме в един хубав бар да пием по едно.

До нови срещи!

Орхидеи за всеки

2011-10-24T05:01:00.000-07:00

Да не си помислиш, че седя по цял ден в кухнята да готвя. Имам си и други хобита. Ето нещо не кулинарно.
От три години на сам се интересувам много за орхидеите. Харесват ми всички видове, но сякаш най-много ме грабват Phalaenopsis-ите. Казват, че те са най-лесни за отглеждане и са подходящи за начинаещи.

Вчера ходих на една изложба за орхидеи в Хелзинки, която много ме впечатли. Бяха представени почти всички видове, които се срещат от различни краища на света.
Беше пълно с фенове на орхидеи, които щракаха с фотоапарати всеки един изложен екземпляр. Аз така се бях захласнала и да ти кажа честно хич не ми беше до снимане. Направих няколко снимки, които като разгледах на спокойствие после в къщи установих, че съм снимала без светкавица, за това качеството им е едно такова.

Екземплярите бяха предоставени както от големи производители, така и от лични колекционери като всяка една си има своята история.

Тази на пример е от един чичко от Финландия. Имал я от 1950-та година, но преди 6 години увяхнала от някаква болест. За късмет чичкото бил продал през 2003 година част от тигровата си орхидея на друг колекционер. Тя вече била порастнала достатъчно, за да може да бъде разделена отново и така чичкото си върнал част от любимата си "тигрица".

Не си спомням точно кога беше, но преди няколко години (може 8 или 9 да са били) видях орхидея за първи път в живота ми. Спомням си къде бях точно, бях поканена на една вечеринка в азиятски стил. Без да навлизам в подробности около вечеринката ще кажа, че на всяка от четирите маси имаше поставена по една орхидея. Струва ми се, че беше светло лилава Phalaenopsis. Като приключи мероприятието домакините позволиха на гостите да си вземат орхидеите за в къщи, но аз не можах да се вредя от тези грабливи птици, че една нахалница даже и две взе.

В ден днешен нещата изглеждат по различен начин. Орхидеи човек може да си купи на достъпна цена под път и над път.

Аз имам 8, като предпоследната си купих от Ikea, а последната вчера от изложението. По предните 6 са в зимен сън, но 2, 3 се съвземат вече.

Всичките са Phalaenopsis в различни цветове.

Вчерашната си я купих от един немски щанд (като цяло имаше доста изложители от Германия). На чичкото му стана много интересно, че продава тайванска орхидея от Германия във Финландия на българка. Заговорихме се така с него и ми обясни, че всички орхидеи на неговия щанд, включително и тази, която купувам са отгледани от него. Питах го как да се грижа за нея, не защото не знам, а защото има различни подходи и при положение, че той я е гледал до сега той най-добре ще знае какво е най-доброто за нея. Хубавинко ми стана като ми каза да я гледам точно както си гледам всички орхидеи: да я сложа на светло място, но не на директна слънчева светлина, да я поливам само когато е изсъхнала и по точно да я поливам под чешмата на течаща вода, не много студена, горе долу с вода на стайна температура и хубаво да я оставя да се изцеди преди да я върна на мястото си. Като увяхнат цветовете да отрежа стъблото от третото око като броим от долу на горе, не директно над окото, а около 1 см. над него. Да я оставя да си почине в някоя по-тъмна и студена стая и да я поливам по-раядко.

Имам едно място в къщи, на което според мен много му отива да има там орхидея и от както сме в този апартамент е нямало пропуск.
За сега ми е увяхнала само една орхидея, тя ми беше първата и ми я подариха когато се нанесохме. Уморих я някакси и много ме хвана яд. От тогава ги гледам по описания по-горе начин и те се чувстват добре. Даже направих един опит да размножа една орхидея в къщи чрез опрашване, но не ми се отвори парашута, увяхна, но е жива още, даже се съвзема вече от зимния сън и скоро ще я изкарам отново на преден план.
А ти имаш ли в къщи орхидеи? Как ги гледаш?

Египетска торта

2011-10-22T07:56:00.000-07:00

Това като се замисля е първата торта, която правя. Знаех, че ще я приготвя още първия път когато я видях в блога на Вероника а тя пък я видяла при Palachinka и Руми, но събирах известно време кураж. Когато се окуражих си направих списъка с необходимите продукти, който включваше и „ринг с откопчаващи стени“ (аз имах едно време такъв, но го оставих на една приятелка в Мюнхен като се местихме за 13 път) и заявих на Алекс, че на следващия ден с Юлия ще правим египетска торта.

Наистина ми беше необходим цял ден, няма какво да се преструвам, но включвам и игрите с Юлето. Ама казвам ти, за тази торта цялото време си заслужава, някаква фантазия е! Опитала съм се да снимам стъпка по стъпка доколкото това ми беше възможно с една ръка докато с другата бърках. Едни снимки се получиха, други не толкова добре, но какво да се прави, важното е че тортата стана убиец.

Адаптирано от Ginger Cookies

Необходими продукти:

за блатовете:

10 белтъка

10 с.л. захар

200 гр. ситно смлени лешници

2 с.л. брашно

за жълтия крем:

500 мл. прясно мляко

10 жълтъка

10 с.л. захар

8 с.л. брашно

250 гр. краве масло на стайна температура

3 прахчета ванилия

за сметановия крем:

500 мл. течна сладкарска сметана

6 с.л. пудра захар

крокант:

150 гр. захар

150 гр, леко запечени и нарязани лешници

Разбиваме белтъците и захарта на сняг и добавяме постепенно лешниците и брашното до получаване на хомогенна смес. От цялата смес трябва да изпечем 3 блата. За целта може да се ползва правоъгълна тава, в която и да изпечем един блат, които ще нарежем после на три равни части. Вторият вариант е да изпечем трите блата едновременно в три еднакви по размер тавички. Аз обаче нямам и подхождам по третия начин – пека в една и съща тавичка три блата един по един. Да, занимавка е.

Аз не знам защо реших, че тавата ми като е нова блата няма да залепне и си сложих 1/3 от сместа без предварително да намасля и набрашня тавата. Еми не може така. Първият блат залепна и се наложи да го отлепям с помощта на нож за филиране на сьомга, той е тънък, дълъг и гъвкав. Ако не ти се намира такъв си намажи тавичката с мазнина и поръси брашно както си му е редът. Успях все пак с 300 зора да отлепя блата и продължих към втория блат като само набрашних тавичката, защото реших че като е нова мазнина не й е нужна. Сещаш се, ножът отново влезе в употреба. Третият блат изпекох пак по същия начин и пак си го отлепих с ножа после, то се беше видяло.

Блатовете печем в предварително загрята на 170 градуса фурна 20-25 минути (проверяваме с клечка за зъби дали е изпечен, сещаш се). Преди да сглобим тортата трябва напълно да са изстинали. Не ги слагай един върху друг топли, че ще залепнат.

Докато ти се пекат блатовете можеш да насочиш вниманието си към жълтия крем.

В половината мляко разбиваме жълтъците, брашното и захарта.

Другата половина мляко слагаме на котлона да се затопли много добре, не да заври, и намаляме много котлона (аз работих на трета степен, от общо 10). На тънка струйка добавяме яйчената смес под непрекъснато бъркане. И бъркаме, бъркаме, бъркаме до получаване на гъст крем. Слагаме ванилиите.

Разбиваме маслото с миксер докато побелее и увеличи обема си.

Добавяме го към яйчената смес и разбиваме с миксер докато получим гладък крем. Покриваме го с фолио да не изсъхне от горе и го оставяме да изстине напълно.

Докато изстива можем да направим кроканта и белия крем.

Аз използвах за кроканта натрошени лешници, които залях с карамелизирана захар и след това натроших.

Белия крем приготвяме като разбием течната готварска сметана със захарта.

Не се увличай като мен за да не ти се пресече сметаната. Наложи ми се да започна отначало (като се сещаш, че трябваше да ходя на ново до магазина за нова сметана. Там пък уцелих грешната каса, Юлето се разплака, бях я взела на ръце без количката, абе какво да ти разправям). Сметаната като е разбита добавяме към нея кроканта като си запазваме 1/3 от него за завършека на тортата.

Започваме да сглобяваме. В подходящ поднос редим по следния начин: блат, жълт крем,

бял крем и така три пъти. Завършваме с кроканта и слагаме тортата да се изстуди в хладилника.

Не бързай да я разрязваш като мен (пуста лакомия) защото ще се разпльока ей така.

На следващия ден извадих сватбения сервиз и каренцето от баба, направих си едно чайче и се насладих на еднодневния ми труд.

Полента с тиквички и домати

2011-10-19T01:15:00.000-07:00

След известно време ще се местим в нов апартамент и започвам леко по леко да поразчиствам шкафовете. Понеже вече за 14 път ще стягам покъщнината смея да твърдя, че съм спец в тази област. Та, започнах с един шкаф, в който има доста отворени и позабравени пакети храна като различни видове ориз, булгур, полента и елда. Не са храни, които често приготвям, за това започвам от рано. Като за начало се спрях на полентата. Не съм ѝ особен фен, вкусът ѝ ми е доста скучен даже и се позамислих как ли да я приготвя за да ми е вкусно. Така с тиквички и домати се получи наистина много добре и на следващото гости, което ще имаме ще предложа точно това за предястие. Ще си приготвя всичко предварително и като дойдат само ще запека с моцарелата.

Полентичката се получи добре, но снимките ми станаха тъпинки поради липса на светлина. Със светкавица стоят много изкуствени, а без жълтеят заради изкуствената светлина. Така ще бъде за напред, докато не дойде пролетта (а тя при нас идва май месец). Ще ме извиняваш.

Необходими продукти:

1 к.ч. полента

4 к.ч. вода

50 гр. сирене

2 малки тиквички

2 домата

1 моцарела

сол, черен пипер, шарена сол

олио за запържване

Слагаме водата да заври и изключваме котлона след като това се е случило. Добавяме полентата като непрекъснато бъркаме. След като се е сгъстила добавяме сиренето и овкусяваме със сол и черен пипер. Полентата се изсипва в плосък съд, заравнява се и се оставя да изстине.

През това време нарязваме тиквичките на кръгчета под ъгъл с дебелина 1см., леко ги гриловаме (не повече от минута) и ги оставяме да изстинат напълно.

Нарязваме полентата на парченца големи колкото тиквичките. Доматите нарязваме на кръгчета и в тавичка за печене редим полента, тиквичка и домат. Отгоре поставяме тънко нарязана шайбичка моцарела. Печем в предварително загрята фурна докато моцарелката се разтопи.

Пожелание поръсваме преди сервиране с лют червен пипер и/или шарена сол.

Чао есен!

2011-10-10T06:13:00.000-07:00

Ей сега ще паднат на бърза ръка листата от дърветата. На мен вече ми мирише на зима, пък и не само ми мирише, като погледна на вън термометъра и видя 3° ме втриса не ами...

Айде да не си говорим за зима.

По-добре да те поразходя. Ще те заведа на един остров в Хелзинки, който носи името Seurasaari. Сеурасаари е музей на открито и показва строителството и начина на живот на финландците от 17. до 20. век. Всички 87 исторически сгради (сгради е силно казано, по-скоро колиби) са били пренесени от различни краища на Финландия в края на 19. век.

Това тук на пример са складове от 18. и 19. век, пренесени от Лапландия. Използвали са се за складиране на зърно, дрехи и инструменти.

Има толкова много катерички, че се чудиш къде да снимаш по-напред.

И къде да гледаш по-напред.

Хайде да нахраним патките.

Мостът в далечината е построен през 1892 г. от дървета, паднали по време на есенна буря.

Огладня ли? Искаш ли да хапнем пушена сьомга?

И да позираме малко.
Хайде, тръгваме. Пак ще те доведа.

Дай ми още една, и още една

2011-10-07T03:53:00.000-07:00

Помниш ли как се прави заатар (za’atar)?

Не? Много просто. Смесваш 2 с.л. риган, 1 с.л. майорана, 2 с.л. сусамови семена, 1 с.л. сумак, 1/2 ч.л. сол и готово. Като смесиш тези неща ще имаш заатар за няколко ястия. Примерно за това:

Необходими продукти:

бутер тесто

белени домати

сирене (аз използвах козе, нали знаеш, че обичам)

заатар

Нарочно не пиша от кое по колко, всеки може сам да прецини колко парченца иска и по колко от кое да има отгоре.

Няма кой знае какъв майсторлък. Бутер тестото трябва още замразено да се нареже на желаните форми и да се изпече до почти готово в предварително загрята на 170 градуса фурна (с обдухване). През това време нарязваме доматите и сиренето на тънки шайбички. Хубаво е доматите найстина да са тънко нарязани, защото пускат вода. Ако използваш от гадните домати като мен можеш да отстраниш семките.

Изваждаме полуготовите бутерки от фурната и подреждаме отгоре доматите и сиренето. Поръсваме заатар и печем отново.

Аспержи

2011-10-05T05:12:00.000-07:00

Аспержите са чудесни зеленчуци. Който не е опитал, крайно време е! Стават за основно, гарнитура, салата, крем супа, дип и какво ли още не. Спомням си, че като ги видях за първи път не знаех какво да ги правя. Тогава интернет не беше така разпространен както днес и не можех да прочета никъде как се приготвят, а на този етап сякаш и не ме интересуваше. Открих любовта си към тях на градинското аспержино парти, което чичо Дийтер прави всяка година на Педесетница, в Германия официален празник. Кани винаги 30-40 човека и ние като част от семейството имаме честта да белим аспержи цял ден, което никак не е лошо, а напротив. Седнали в градината на сянка, с чаша студено бяло вино от региона обсъждаме таз годишното меню, кой ще идва, кой какво прави, кой на къде го е завял вятъра, кой до къде е стигнал в следването, кой от братовчедите е с нова приятелка и така докато свършат аспержите и е ред на картофите. Малко се отплеснах, но исках да кажа, че леля Барбара ме светна как се приготвят аспержи и благодарение на тях те са неотлъчни от пролетната ми трапеза вече осма година.

Сега по същество. Аспержите са зеленчуци, които съдържат много витамини и минерали, състоят се от 90% вода, което ги прави супер диетични. Като избираш аспержи гледай долният им край да не е сух, а да стои сочен. Да, знам, че в страна, в която не разстат аспержи това е доста трудно, но в такъв случай ще импровизираш и просто ще изрежеш повече от долната част и ще ги обелиш по-добре. Можеш да държиш аспержите в хладилника завити в мокра кърпа, така се запазват за по-дълго време свежи, но трябва да знаеш, че след около 3 дни няма да са вече с така добро качество.

Зелените аспержи ако са истински пресни нямат нужда от белене, просто се изрязва малка част от долния край. Ако ли пък не, се обелват от средата на долу. А белите аспержи задължително трябва много добре да се обелят, в противен случай ще останат “на конци“, а кой иска да дъвче конци. Както и при зелените долният им край се подрязва. Така, приключихме с чистенето. Сега към варенето. Сложи им толкова вода, колкото да ги покрие, не повече. Добави към водата бучка масло, сол и както леля Барбара казва щипка захар и индийско орехче. Някои слагат и капка лимовов сок. Варят се 10-15 минути, леля Барбара ги вари 12 минути. Бучкаш с вилицата да видиш дали долният им край е омекнал. Има даже едни тенджерки специално за варене на аспержи, те са тънки и високи и аспержите се варят прави с главичките на горе, защото те са по-крехки от долната част и да не се разварят.

И сега в сезона на аспержите ще те държа в течение как аз ги приготвям. Очаквай редица предложения, които надявам се те инспирират за собствени експерименти. До скоро!

Фрикасе от пиле със зелени аспержи, гъби и риси биси

2011-10-05T04:57:00.000-07:00

От кога не бях яла фрикасе? Може би от детската градина. Не се и очудвам, само като си помисля за тази бяла брашняна каша с мирис (не казвам вкус) на пилешко ми се врътват червата и сега. Наред с кисела пиле фрикасе беше сред най-горните места на личната ми класацията Неща, които не ми липсват, напротив, правят ме по-щастлива, че ги няма. Казвам Беше. Кисела си остава на първо място, но си промених представата за фрикасето. Получи ми се доста сполучливо. Благодаря Tim Mälzer!

Алекс ми беше подарил книгата Born to Cook преди няколко години за един мой рожден ден. До сега май нищо не бях приготвяла по нея, седеше си в стилажа няколко години, освен като не я изваждах просто за да я разлистя. Вчера пак я извадих за прелистване. Разлиствах, разлиствах и хоп – попадам на рецепта, която ме интересува, маркирам със синя лепенка. Пак разлиствам и хоп – още една рецепта, пак синя лепенка. И хоп и хоп и хоп. Май се олях с лепенките, почвам ги всички под ред! Първо фрикасето, но няколко думи за риси биси.

Risi e bisi е класически представител на венециянската кухня и означава ориз с грах. Оригиналната рецепта се проготвя с дребни купчета бекон и лук, които се запържват в смес от зехтин и масло. Добавят се оризът и грахът и се залива с горещ бульон. Като е сварен оризът се овкусява със сол, черен пипер и пармезан.

Тука с Tim подходихме по друг начин. Принципът е същият, но използвахме само масло, пармезанът си го спестихме, а аз си добавих от любимите ми гъбки, събрани собственоръчно от гората, вече изсушени и прибрани за зимата.

Хайде да започваме!

Адаптирано от Tim Mälzer: Born to Cook

Необходими продукти за фрикасето:

6 пилешки бутчета без кожата

250 гр. печурки

500 мл. бульон

100 мл. бяло вино

1 опаковка крем фреш

лимонов сок

500 гр. зелени аспержи

пресни зелени подправки (аз използвах магданоз и маточина)

брашно, сол, черен пипер

Отстраних кожата от бутчетата, поръсих сол и черен пипер и ги обрашних. След това за малко се запържват, но не трябва да хващат цвят. Изваждат се и се остават на страна.

Печурките се почистват и разполовяват. Слагаме ги в тигана (гледай да е по-дълбокичък и най-добре с капак, и тенджера ще свърши работа), поръсваме малко брашно, добавяме бульона и виното. След като заври прибавяме пилешките бутчета и варим 20 минутки на слаб огън. Добавяме крем фреш, сол, черен пипер и лимонов сок, изчакваме пак да заври и изваждаме бутчетата. Докато ги чакаме да изстинат почистваме аспержите и ги бланшираме във вряла вода за 2 минути, изваждаме и ги потапяме в ледена, нарязваме ги на парчета. След като бутчетата са изстинали отделяме месото от кокалите и връщаме пилешкото и аспержите към соса.

Обаче: на мен не ми се сгъсти като хората. Преди да сложа месото и аспержите, сгъстих соса с малко брашно до гъстота, която ме устройва.

Необходими продукти за риси биси:

80 гр. масло

1 глава лук, нарязана на дребно

200 гр. ориз

400 мл. бульон

250 гр. замразен грах

сол, черен пипер

Маслото се разтопява в подходящ съд и в него леко се запържва лукът. Добавят се оризът, сол и черен пипер. Залива се с бульонът и се вари на тих огън 20 минути. Добавя се грахът и се задушава за още 5 минути.

Сервираме зедно.

Френски макарони с шамфъстък

2011-10-02T01:23:00.000-07:00

Преди няколко месеца си бях купила книга за френски макарони. Много ги обичам и исках да си направя в къщи. Някой ми беше казал, че много трудно стават, но в крайна сметка реших, че не е чак толкова трудно да разбиеш едни белтъци на сняг. То това са френските макарони – целуфчин крем с малко туй–онуй. Това което ти трябва освен продуктите са около 4 часа свободно време и мноооого мерак. Защото ако нямаш желание по–добре не почвай, ще се изнервиш доста.

Необходимо ти е също и домакинско кантарче, за да измериш точно грамажите. Аз нямах и отидох да си купя.

Общо взето майсторлъка е сместа за макароните да стане сполучлива и после да се щприцоват еднакви по размер. Някои си чертаят кръгчета върху фартията за печене в размер 2 евро, аз използвах щприц–пистолет. С него щракаш и излиза винаги едно и също количество смес. Абе не беше така лесно както звучи. Снимки по-долу.

Трябва да се съобразиш с няколко работи при приготвянето на макароните. Белтъците, които използваш трябва да отделиш от жълтъците поне от предния ден. С напреднал процес на стареене белтъчената пяна става по-добра. Съхранявай отделените белтъци в хладилник и ги извади няколко часа преди да започнеш работа за да придобият стайна температура.

В този вид макарони се използва масло за плънката. Извади и него от хладилника предварително, и то трябва да е на стайна температура.

Използва се бадемово брашно, но съм чувала, че и много ситно смлени бадеми вършат работа.

След като макаронените черупки са щприцовани върху хартията за печене трябва да ги оставиш да изсъхнат за половин-един час, в противен случай ще се напукат при печене (от личен опит говоря).

След като вече са опечени макароните трябва хубавичко да са изстинали преди да нанесеш плънката. След като ги извадиш от фурната остави ги малко така да изстинат, след това внимателно ги отлепи от хартията и ги постави върху решетката за фурната ти, за да изстинат като хората. Някои може да не могат да се отлепят, не се отчайвай.

Опитала съм се да снимам стъпка по стъпка. Въоражи се с търпение, запретни ръкави и да започваме.

Адаптирано от Pariisilainen macaron-leivos

Необходими продукти за 60 черупки:

100 гр. белтък (на мен ми стигнаха от 3 яйца)

80 гр. бадемово брашно

200 гр. пудра захар

30 гр. ситно смлян шамфъстък

25 гр. захар (около 2 с.л. излиза)

зелена готварска боя (не течна, а гелообразна или суха)

Сложи белтъците в подходяща купа, добави захарта и щипка сол. Разбъркай малко с миксер и добави зелената боя, мъничко сложи за да не станат много наситено зелени. Моята боя явно беше много силна, трябваше ми само на върха на чаена лъжичка. Бъркането на белтъчената смес е много важно, не се отвличай и непрекъснато проверявай резултата.

Белтъците са добре разбити когато бъркалките от миксера остават връхчета като дигнеш.

В отделна купа смеси бадемовото брашно с пудра захарта и шамфъстъка и ги пресей. С помощта на шпатула или по-голяма лъжица добави бадемовата смес към белтъчената. Сипвай лъжица след лъжица като хубаво разбъркваш. Взимай от долната част на белтъчената смес и я дигай на горе. Целта е да се получи хомогенна смес.

Като си готова зареди щприц с кръгла формичка около 8 мм. Ако искаш си начертай кръгчета върху фартията за печене за да направиш еднакви по размер макарони. Монета от 2 евро е подходяща като размер.

Ненужно е вече да казвам, че сместта се щприцова върху фартия за печене.

Ето на мен как ми се получи първия път.

А ето втория.

Макароните сега се оставят да изсъхнат половин-един час както вече казах по-горе.

Охх, от толкова много зор дай да пием по едно и да си починем малко.

Печем в предварително загрята на 150 градуса фурна 16 минутки. Вадим и оставяме да изстинат.

Не сме готови още! Плънката не сме направили.

Необходими продукти:

50 гр. шамфъстък, ситно смлян

20 гр. захар

10 гр. бадемово брашно

1 ч.л. олио (зехтин или каквото сметнеш за подходящо, в книгата ми пише фъстъчено)

100 гр. масло (стайна температура, нали)

120 гр. ванилов крем (готов се купува)

Бадемовото брашно, шамфъстъка и захарта се смесват. Добавя се олиото и се оставя на страна. Маслото и ваниловия крем се смесват хубаво и се добавят към брашняната смес. Ако маслото е останало на бучици разбий с миксер.

Почти сме готови, остава макароните само да се сглобят. Слагаш от сместта върху една черупка и захлюпваш с друга. Готово!

Айде в хладилника да се стегне крема.

Родопска кавърма

2011-09-20T08:43:00.000-07:00

Бързам, бързааам, направо не знам кое по-напред. Чак свят ми се зави. Спонтанно реших да се прибера до България и утре пътуваме с Юлия двете. Ще ходим при баба ми да ѝ помогнем да обере гроздето. Затова сега сядам с чаша студена вода малко на спокойствие да напиша днешната рецепта.

Вчерашната печена моцарела с чътни от ябълки стана доста сполучлива между другото. Опитах се да снимам, но вече се беше стъмнило и снимките хич не ми се получиха. Но се сетих, че чътнито може да се смеси и с дресинг за зелена салата, затова бързам да споделя.

Днешната рецепта пак е от любимата ми българска книга Кулинарна библия. Позволих си само да добавя моркови и селъри, защото ги имах в хладилника, пък и Алекс като ме няма няма да си готви сам и щяха да се развалят. Та затова реших да ги оползотворя. Добре се получи.

Необходими продукти:

500 гр. обезкостена телешка плешка (ама може и друго месо да знаеш)

5-6 глави лук

150 гр. гъби

1 домат

1 зелена чушка

1 ч.ч. олио

2 ч.л. червен пипер

1 ч.л. чубрица

100 гр. кашкавал

4 яйца

черен пипер и сол на вкус

магданоз

люти чушки по желание

Лукът се нарязва на едро, гъбите се режат на филийки, а доматът и чушката на малки парчета.

Нарязаното на кубчета месо се запържва до златисто и се похлупва, за да се задуши. Лукът и гъбите се пържат отделно, добавят се нарязаните наедро домат и чушка и се оставя да се задуши под капак.

Задушеното месо се смесва със зеленчуците, налива се топла вода и се подправя със сол, червен пипер, чубрица и черен пипер. Разбърква се и се оставя да поври 10 минути. Сместа се разпределя в глинени гювечета, поръсва се с настъргания кашкавал и във всяко гювече се счупва по едно яйце.

Слагат се да се запекат за кратко, докато яйцата се забулят, поръсват се с нарязан магданоз и по желание се сервират с люта чушка. Аз ще използвам чилито на прах от мама.

А сега се стягам за гроздобер. До скоро!

Чътни от ябълки

2011-09-19T06:48:00.000-07:00

Признавам си тази рецепта няма да е по вкуса на всеки. Не е и от гарнитурите, които пасват на всяко ястие. Нещо по-специално е.
Чътнито (или също чатни от Chutney) е популярен компонет от индийската кухня. Специфичен е със сладко киселия си вкус. В Индия се приготвя на момента и се сервира към почти всяко ястие. Идеята е да се неотрализира лютивия вкус на кърито.
Англичани пренасят рецептата за чътнито по време на колонизацията към Европа и започват да го приготвят от различни плодове или зеленчуци. Най-популярни са съставки като манго, домати, лук, чесън, кокос, както и листенца кориандър. Подправя се най-вече със сол, захар, чили, черен пипер, джинджифил, кимион, лимонов сок или оцет. Като какво и колко ще се използва зависи от този, който го приготвя.
Аз се спрях на чътни от ябълки, защото ми донесоха една торба финландски ябълки. Аз по принцип не ги обичам, защото са дребни, кисели и червисти. Трябваше да ги направя на нещо, сърце не ми даде да ги изхвърля.

Ако се направи по-сладичко (като се прибави повече ябълков сок, мед или захар примерно) може да се сервира към френски сирена. Аз тази вечер ще го предложа с препечена моцарела. Дано да си върви.

И да не си помислиш, че знам как се прави чътни, взех рецептата от lecker.de като сложих съставките на око и вкус. Ако обичаш по-киселко сложи повече оцет или балсамико, ако ли пък не както казах по-горе нещо по-сладичко. На мен ми се получи както на мен си ми харесва. Използвах оцет от шери, който си купих от Испания и исках да опитам, както и малко балсамико. Вместо мащерка сложих риган, защото имах на разположение. Въпреки промените, които направих ще ти покажа рецептата както аз я четох, а ти можеш да си я промениш по твой вкус.

Необходими продукти:
3 глави червен лук (аз използвах шалот)
150 гр. селъри (аз взех една пръчица)
3-4 ябълки
150 мл. ябълков оцет
75 гр. захар
2-3 с.л. мед
1 дафинов лист (аз сложих 2)
1 ч.л. синапено семе (не сложих, защото нямах)
100 мл. ябълков сок
5-6 стръка мащерка

Лукът, селърито и ябълките се почистват и нарязват на дребно. Оцетът, захарта, медът, дафиновият лист, синапеното семе и сокът се слагат да заврят. Към тях се добавят лукът и селърито. Като поврят 5 минути се слагат и ябълките и мащерката. Варим и разбъркваме още 5 минути.
Като е готово чътнито се слага още топло в бурканчета. Съхраняваме в хладилник не повече от 10 дни.

Едра домашна лютеница

2011-09-16T03:48:00.000-07:00

Как ми се беше прияла домашна лютеница върху филийка бял хляб! Нищо друго не ми трябва. Само лютеница и бял хляб. Трудна работа човек като е толкова далеч от България. Четейки статията на Светлана за бърза (печена) лютеница веднага ме лъхна аромата на току що изпечени чушки. Вдигнах глава от компютъра, отворих хладилника да видя какви продукти имам. Уви,само два моркова. Но не можех да си го избия от главата. Исках лютеница сега и веднага! Облякох дъщеря ми, тя се казва Юлия между другото, и бързо до магазина. При вида на гадните домати се замислих дали да не се откажа, при вида на чушките си казах, няма да се получи, като видях патладжаните съвсем се отчаях. Положението беше трагично. Не ме интересува, си казах, ще пробвам. Напазарих си каквото ми трябваше, даже и бял хляб намерих, въоражих се с оптимизъм и се запътих към къщи. Веднага се залових за работа.

Сварих морковите, обелих гадните домати.

Изпекох чушките.

После патладжаните.

Като цяло ползвах идеята на Светлана, но ето как подходих аз. Вместо да смеля зеленчуците в блендер, ги нарязах на две на три и ги смачках с вилица. Сложих и две скилидки чесън, а вместо магданоз див лук, имах на разположение. Оцет не се наложи да слагам, защото доматите бяха достатъчно кисели. Сол, кимион, олио, вода и пекох във фурната на 200 градуса около 40 минути като разбърквах от време на време.

Ръцете ми още миришат на печени чушки. Е, като лютеницата на баба не се получи, но като се има предвид какви зеленчуци използвах съм много доволна от резултата.

Сандвич с домати, тиквички и сирене

2011-09-14T07:31:00.000-07:00

Кой е най-големия майстор на сандвичите? Брат ми! Умее ги той. А кой ли не ги обича.

Този вариянт е без месо. Брат ми би казал: „е, сандвич без месо сандвич ли е?“ Да, брат ми, и на това се казва сандвич, опитай го да видиш как ще ти плющят ушите.

Необходими продукти:

хляб, за предпочитане по-твърд или черен

домат

тиквичка

сирене

крем фреш

сол, черен пипер

пресен босилек и див лук

Аз използвах черен хляб, защото белия би се намокрил от домата. Нарочно не съм написала количеството, защото ми изглежда тъпо 2 резена домат, 3 парчета тиквичка. Сложи си по колкото прецениш.

Тиквичката и домата се измиват, почистват и подсушават. Тиквичката се нарязва по дължина на тънки ивици с помощта на белачка за картофи. Домата се нарязва на кръгчета. Сиренето се натрушава и се смесва с малко крем фреш.

Върху филия хляб се подреждат доматите, тиквичките и сиренето. Овкусява се със сол и черен пипер и се пече в горната част на предварително загрята на 250 градуса фурна. След като е готов сандвича се поръсва с нарязан босилек и див лук.

Хански гювеч

2011-09-10T08:35:00.000-07:00

Адаптирано от Кулинарна библия

Кулинарна библия ми е една от най-любимите готварски книги на български. Мои много добри приятелки ми я подариха за именния ден тази година. Ех, колко хубаво си прекарахме тогава в любимия ми ресторант Инканто в Бургас и как ми се иска сега пак да съм там в същата компания. Може би следващия път като се прибера, не може би, а със сигурност!

А в книгата всяка една рецепта си заслужава вниманието. Всеки раздел започва с интересен увод, следват съвети и препоръки и после рецептите, придружени с апетитни снимки. В увода на раздел Свинско се казва например: „никой не може да остане равнодушен пред аромата на добре изпечена вратна пъжола или шишчета, на които се редуват лук, чушка, месце и сланинка”. Мале, малеее, замириса ми на дървени въглища. Бързо обръщам на следващата страница. Там в съвети и препоръки са показани различните части на прасенцето и за какво е най-подходящо месото им, например плешката казват е хубаво да се направи на кебап, гулаш, кавърма или гювеч. Следват предложения за подходящи напитки, начин на съхранение и хранителен състав. Че свинското месо не е от най-диетичните сигурно се сещаш, но знаеше ли, че е източник на витамини от група В, както и на фосфор и цинк?

На шестата страница след подробната информация е поместена рецептата, която опитах – хански гювеч. Но преди да издам списъка с необходимите продукти, още едно голямо Благодаря на моите мили приятелки Тонито, Весито и Герито за чудесния подарък. Мили мои, много съм щастлива, че сътбата ни е срещнала. Ще се видим скоро!

Необходими продукти:

500 гр. обезкостен свински бут

2 глави лук

50 гр. краве масло

2-3 моркова

1 червена чушка

1 зелена чушка

1 голям домат

1-2 стръка целина

1-2 стръка магданоз

1 в.ч. бяло вино

1 ч.л. чубрица

1 ч.л. сол

черен пипер на вкус

За заливката: 3-4 яйца и ½ ч.ч. прясно мляко

Месото се нарязва на филийки, които се овкусяват със солта, чубрицата и черен пипер, начукват се и се оставят да отлежат 20-30 минути.

Лукът се нарязва на филийки и се задушава за кратко в сгорещеното масло. Прибавят се наситно нарязаните моркови, чушки, домат, целина и магданоз. Налива се бялото вино и се задушава 10-15 минути на слаб огън под капак.

Месото се пече на сач или скара по 1-2 минути от всяка страна. След това се прехвърля в керемида или друг глинен съд, от горе се разпределят задушените зеленчуци. Яйцата и млякото се разбиват и гювечът се залива. Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна доготовност.

Печени картофи с гъби и козе сирене

2011-09-06T07:19:00.000-07:00

Заради тази рецепта се наложи пак да ходя до гората за гъби. На мен не ми пречи, даже много обичам и всяка година чакам с нетърпение сезона им. Ако намеря по случайност повече ги изсушвам за зимата. Но сушените не са същите като пресните, пак имат интензивен аромат и вкус, но друго си е прясната гъба. По това време във финландските гори се намират гъбите suppilovahvero (англ. craterellus tubaeformis, немски Trompetenpfifferling). За съжаление не знам как се казват на български, ако някой се сеща моля да ми каже. Всъщност не знам и дали се срещат в България. На вкус наподобяват гъбите пачи крак и спокойно могат да се заменят с тях. Не съм сигурна какво количество ще трябва, аз обичам колкото повече, толкова по-добре. Ще ги пиша 500 гр. че са били пък ти си сложи колкото искаш.

В рецептата използвах също и меко козе сирене, толкова меко че да може да се маже на филия примерно. Ако те интересува марката, питай, не е тайна. А ако не обичаш козе сирене можеш да замениш с крем Филаделфия.

Необходими продукти:

· 4 големи картофа

· 500 гр. гъби

· 200 гр. меко козе сирене

· 1 шалот

· няколко репички

· сол, черен пипер, зехтин

Картофите се измиват, подсушават, намазват се със зехтин и се увиват поотделно в алуминиево фолио.

Пекат се в предварително загрята на 200 градуса фурна като времетраенето зависи разбира се от големината и сорта на картофите. На мен ми трябваха 50 минути. През това време шалотът се нарязва на полумесици, гъбите се почистват, ако се налага разполовяват и заедно се запържват леко в зехтин. Като са полуготови се добавя козето сирене и се разбърква докато се разтвори. Подправя се със сол и черен пипер.

След като картофите се изпекат фолиото се премахва и картофите се разполовяват по дължина. В разреза се слага от гъбената смес и от нарязаните репички. За декорация може да се използва див лук.

Ледено капучино с кисело мляко и карамелов сос

2011-09-06T04:08:00.000-07:00

Необходими продукти:

за капучиното:

2 жълтъка
3 ч.л. захар, разтворена в малко вода
½ ч.л. желатин, разворен в малко вода
5 с.л. кисело мляко
50 гр. горски плодове или 1 с.л. сладко от горски плодове

за карамеловия сос:

3 ч.л. вода
35 гр. захар
15 гр. масло
3 ч.л. кафява захар
3 ч.л. сметана
½ ч.л. ванилова захар

Жълтъците се разбиват, добавят се захарта и желатинът и се бърка до получаване на хомогенна смес. Добавят се киселото мляко и горските плодове или сладкото и се смесват добре. Порционират се в чашки за капучино и се слагат в камерата за 3 и половина часа.

В тиганче се загряват водата и захарта до получаване на карамелов цвят след което се махат от огъня. Добавя се маслото и се разбърква докато се разтопи. Отново се загрява и се добавя кафявата захар, бърка се докато и тя се разтопи. Маха се от огъня, добавят се сметаната и ваниловата захар и всичко добре се разбърква.

Бял хляб с розмарин, босилек и пармезан Реджано

2011-09-06T03:55:00.000-07:00

Не крия, че харесвам едно ястие да бъде придружавано от подходящия хляб. За това ако не откия в магазина такъв какъвто търся, имам известно време на разположение и най-важното – желание (не се заемам ако предпочитам да си лакирам ноктите или въздишам „ох, то месене, втасване – дълга и широка“) запретвам ръкави и започвам да тегля нужното количество брашно.

Този път реших да замеся бял хляб с подправки и за първи път с пармезан. Реших, че той ще придаде на хляба една неочаквана нотка. Той фантастично върви към салата от белени домати с моцарела, чеснова паста, песто, приготвено от останалите босилек и пармезан или хрупкави тиквички на грил с леко лютив зехтин.

Необходими продукти:

300 мл. вода
500 гр. брашно + допълнително за омесване
1 ч.л. сол
1 мая за хляб
ситно нарязани пресни босилек и розмарин
1 с.л. ситно начупен пармезан Реджано
2 с.л. зехтин
200 гр. кисело мляко
едра морска сол за поръсване

Киселото мляко се разбива докато няма бучки в него, смесва се с водата и солта и се затопля до телесна температура, след което се прибавя кубчето мая и се бърка докато тя напълно се разтвори. ¾ от брашното се слага в купа, в средата му се прави гнездо, в което се изсипва сместа с маята. Бърка се до получаване на лепкаво тесто. Покрива се с чиста кърпа и се оставя да престои на топло за около 30 минути. Добавят се зехтинът, босилекът, розмаринът и пармезанът. Изважда се от купата и се оставя на предварително набрашнена повърхност. Меси се като постепенно се прибавя останалото брашно до получаване на меко тесто. Оформя се и се слага във формата за печене. Аз използвах алуминиева за еднократна употреба и не се налагаше на я намазвам с олио преди това. Поръсва се с морската сол и се оставя на топло докато удвои обема си. Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна 30-40 минути.

Гуакамоле

2011-09-06T03:52:00.000-07:00

Студено ми е. Гледам през прозореца и не виждам нищо друго освен купища и купища сняг. Ако не го товареха с багери на камиони и не го извозваха на някъде досега да ни е затрупал сто пъти. Поне е разчистено и може спокойно да се върви. Да, ама е студено. Вече от 5 месеца. Само сняг, сняг и пак сняг. Не ми остава нищо друго освен да затворя очи и да отпътувам в мислите си надалеч. Виждам спокойно синьо море, съвсем леко се чува нежното му шумолене, слънцето блести на повърхността му, тук таме се виждат хора. Топъл, летен бриз гали лицето ми, а по мен е полепнал бял пясък. Къде ли съм? В ушите ми звучи карибска музика, в ръка държа пиня колада. Сервират ми нещо на малката масичка до шезлонга. Царевичен чипс и до мего малка глинена паничка с гуакамоле. Сега разбирам – в Мексико съм. Усмихвам се, gracias. Опитвам. Мммммм, чипсът хрупка нежно и се слива с вкусът на прясно, мазничко авокадо, примесва се лека тръпка на лимон. Преглъщам. Отварям очи. Сняг, сняг, сняг, но има и нещо друго в картината от преди да затворя очи. Търся разликата. Аха, вали нов сняг. Помощ, ще ни затрупа! Но чувам отново карибската музика и ми става топло на душата, само гуакамолето ми липсва. Прехвърлям списъка с необходимите продукти в главата си. Отварям хладилника и виждам едно авокадо и домати, чесън и лук шалот имам винаги, наскоро си бях купила пресен кориандър, лайм нямам, но ще го заменя с лимон, мярна ми се и едно чили, дано да става още. Така, значи ми липсва само царевичния чипс. За отрицателно време си обувам обувките и грабвам чантата. „Къде отиваш?“ ме пита Алекс. „Току що се връщам от Мексико и ми се прияде гуакамоле. Трябват ми само някои неща от магазина, ей сега идвам.“ Затварям вратата след себе си и ме блъска ледено студен вятър, примесен със снежинки. Какво ти Мексико? Полудях ли? Леко раздразнена от студената действителност отивам до магазина (добре, че не е далеч) и си купувам царевичен чипс, още едно авокадо (дълго го избирам докато намеря добре узряло) и още 5, 6 неща, за които не бях тръгнала и се прибирам бързо, бързо докато не ме е отвяла виелицата. Сега ще прогоня карибската музика от главата ми ще ти представя моето утешение в този зимен (метеорологически погледнато пролетен) ден по същество.

Необходими продукти:

2 добре узрели авокада
половин домат
1 скилидка чесън
50 гр. лук шалот
лимонов сок или лайм на вкус
чили на вкус
пресен кориандър
сол и черен пипер

Авокадото се нарязва по дължина на две. Костилката най-лесно се вади като в нея се забие остър нож и леко се завърти. Издълбава се с лъжица и веднага върху него се изцежда лимонът или лаймът, в противен случай авокадото почернява. Намачквам го с вилица за да остане по-грубо, а не да е пюрирано. Доматът го обелвам и използвам само на ситно нарязаната месеста част, защото иначе гуакамолето ще стане много водно. Добавят се на много ситно нарязан лук шалот (той не е така лютив, но може разбира се да се сложи и лук, в такъв случай в по-малко количество, за да не се натрапва вкусът му), счукан или на ситно нарязан чесън, чили, кориандър, сол и черен пипер и всичко се разбърква с вилица. Сервира се леко охладен с царевичен чипс и свършва за отрицателно време. Поради факта, че авокадото има свойството да почернява, гуакамолето не от най-трайните дипове, за това препоръчвам да се изяжда веднага или най-много на следващия ден.

И сега вземам Алекс със себе си, пускам карибската музика и се връщам на шезлонга.

Подлучена майонеза

2011-09-06T03:50:00.000-07:00

Сигурно ти е познато чувството като се върнеш от почивка да не знаеш от къде да я захванеш. Точно така се чувствах през последните дни. Куфарите стоят в коридора отворени и разхвърляни, насъбрала се е една купчина поща и чака да бъде отворена, цветята се нуждаят от реанимация, пералнята работи на пълни обороти, хладилникът е празен... Ох, тежко въздъхам всеки път, от къде да започна. Ще си сипя първо една студена бира.

След два, три дни няма и помен от хаосът. Прането е изпрано и огладено, цветята реанимирани, писмата отворени и леко по леко всекидневието ни наляга. Хваща ме една носталгия и искам да се върна пак на същото място. Не ми е до готвене и пазарене. И често започвам да се питам правилен ли е този път, който съм поела.

Нямам желание за екзотични и завъртяни ястия. За вечеря ще приготвя нещо банално. Мисля си за кюфтета. Гарнитура картофи. Но нещо липсва. Сосът. Така се роди идеята за подлучена майонеза. Подлучена, защото една от главните съставки е пресен лук. Получи се доста интересно. Лекият лютив привкус на лук прекрасно допълваше кюфтетата и картофите. Сложих и една чаена лъжичка тахини. Това е сусамова паста, която на скоро открих в магазина и ме заинтригува. За гарнитурата се спрях на пресни картофи, които полях обилно със зехтин и запеках във фурната със стрък пресен розмарин. Какъв великолепен мирис само се разнесе. В каймата за кюфтетата този път не сложих хляб и яйце. Използвах охладена телешка кайма, към която добавих бялата част от пресния лук, червен пипер, заатар (нали се сещаш какво беше), шарена сол, сушено чили, кимион и прясна мащерка.

Но майонезата стана убиец и без нея определено нямаше да е същото.

Необходими продукти:

2 жълтъка
150 мл. зехтин
зелената част от 2 пресни лука
1 ч.л. тахини
1 ч.л. бял балсамов оцет
сол

Жълтъците се разбиват с миксер. Бавно, на тънка струйка и на най-висока скорост към тях се прибавя зехтинът до получаване на майонеза. Зелената част пресен лук се нарязва грубо, пасира се с 1 ч.л. зехтин и се добавя заедно с 1 ч.л. тахини и балсамов оцет към майонезата. Овкусява се със сол.

Песто

2011-09-06T03:47:00.001-07:00

Пестото е италиянски зелен сос, който ароматно ухае на подправки и винаги се яде студен. Той се сервира обикновено към паста и е особено вкусен и бърз за приготвяне. Най-разпространеният сос песто се приготвя с много зехтин и пресен босилек, не се вари а напротив, всички съставки трябва да бъдат в прясно състояние.

Сос песто се продава и в магазините. Проблемът при готово закупеното песто обаче е, че вкусът му обикновено е разочароващ. Всеки, който някога е опитвал домашно приготвено песто не би си купил готово от супермаркета. Тъй като съставките са предимно скъпички, промишленото песто често се закърпва на вкус. Вместо кедрови ядки се използват кишу, а вместо зехтин обикновенно олио. Освен това слагат прекалено малко пармезан. Най–големият проблем обаче е в пастьоризацията. Индустриалното песто се нагрява от 60° до 90°C. Това убива всички микроорганизми и прави пестото годно за повече от 18 месеца извън хладилник. За съжаление босилекът е особено чувствителен към топлинна обработка и бързо губи вкуса си. Друго си е домашно приготвеното песто, където поради студената обработка то запазва интензивния си вкус и аромат.

Един поглед към списъка на съставките разкрива, че пестото не блазни само вкусовете ни качества, но благодарение на здравословните си съставки допринася значително и за здрав дух и тяло. Ненаситените мазнини от зехтина и кедровите ядки укрепват кръвоносната система, етеричните масла на босилека помагат срещу мигрена и депресия, чесънът понижава кръвното налягане, а пармезанът съдържа калций. Но колкото и здравословно да звучи: 100 грама песто съдържат толкова калории колкото един цял шоколад! За това както при всичко друго, трябва да се консумира с мярка!

Необходими продукти:

пресен босилек (около 60 гр.)
3 скилидки чесън (ако си на другия ден на работа без)
200 мл. зехтин
100 гр. кедрови ядки
100 гр. пармезан
сол и черен пипер на вкус
капка лимонов сок на вкус (в оригиналната рецепта за песто от Генуа го няма, но аз слагам.

Босилекът, чесънът, кедровите ядки и пармезанът се смилат в кухненски робот или с пасатор докато станат на паста. По малко се излива зехтинът. Разбърква се добре. Накрая се овкусява със сол, черен пипер и лимонов сок.

Домашно приготвеното песто се съхранява покрито в хладилник не повече от една седмица. Освен към гореща паста може да се използва и за подправяне на салати, пици или месо. А много хубаво върви и към домати с моцарела (както на брускета, така и на салата).

Запечени пилешки бутчета с портокали и чесън

2011-09-06T03:43:00.000-07:00

Това е една доста сполучлива рецептичка, която видях в едно американско кулинарно предаване преди доста време. За нея се използват пилешки бутчета. Чудех се един път дали да не ги заменя с пилеши гърди, но се отказах, защото има опастност гърдите да станат сухи ако малко се прекали с печенето. Вземи си пилешки бутчета и да ти е чиста работата.

Едновременно с бутчетата във фурната се пекат и цели глави чесън. Печенето продължава около 40-50 минути и чесънът става направо на масло, изобщо не люти и много лесно се вади от скилидката. Невероятно нещо става. Само да не си на работа на следващия ден, че лютив не лютив чесънът си е чесън. Айде няма да изпадам в подробности.

Необходими продукти за бутчетата:

8 пилешки бутчета (охладени, не замразени)
3 кървави портокала (или портокали)
2 големи шалота
розов пипер
1 с.л. опушена тихоокеанска сол (аз поне такава използвах)
1 с.л. настъргана кора от портокал
няколко стръка прясна мащерка
зехтин
сок от половин портокал
100 мл. сухо бяло вино (аз използвах розе, че беше отворено)

За чесъна:

2 глави чесън (или на всеки човек по една)
морска сол
2 ч.л. коняк
чили на прах
зехтин

Всичко се приготвя много лесно. Портокалите се измиват, подсушават и нарязват на шайбички с дебелина 1 см. Шалотите се обелват и се срязват на две. В по-голямшка тава се нареждат бутчетата, портокалите и шалота. Поръсват се с розовия пипер, сол, кора портокал, мащерка, зехтин, сок от портокал и вино. Оставя се така за около половин час.

Главите чесън се срязват по ширина на две. Както са си така цели, със шлюпките със всичко. Слагат се в малък съд за печене и се поръсват със солта, чилито, конякът и зехтинът. Важно е да ги оставиш отворени, т.е. да не слепваш пак двете половини. Покрий с алуминиево фолио и ги печи заедно с бутчетата в предварително загрята фурна. При мен стават при 200 градуса с обдухване за 40 минути.

Пилешки гърди с подправки и спаначена

2011-09-06T03:40:00.000-07:00

Отдавна бях планувала да отида до азиатския магазин. В списъка ми се бяха насъбрали доста неща, отдаде ми се благоприятна възможност и не се чудих много много, а направо дим да ме няма. Този път обаче не отидох в азиатския магазин, в който по принцип ходя, а в един друг, той е по-мъничък, но нищо, пак си намерих всички неща, които ми трябваха. А точно до този магазин имаше и един за деликатеси от Ориента. Той беше още по-мъничък от азиатския, даже беше забранено за бебешки колички. Укокорих се, но се направих на ударена и си влязох с количката, няма да си оставя детето на вънка я! Нищо не ми казаха. След мен влезе една африканка с бебе на ръце и като излязох видях, че тя си е оставила количката от вън. Сигурно и аз така ще направя следващия път. Както и да е. И от този магазин си накупих някои неща. Едно от тях е подправката сумак. Това е плода на дърво, подобно на мангото. Плодчетата са от тънмо розови до пурпурни на цвят, изсушават се и се смлилат и развиват остър плодово-цитросов аромат, от който е възможно или да повдигнеш вежда или да сбърчиш нос. Аз повдигнах лява вежда, Алекс сбърчи нос и каза „бляк”. Но какво ли разбира той от подправки! Щеш, не щеш, ще ядеш му казах и го разкарах от кухнята.

Другото нещо, което си купих от Ориента беше българско саламурено сирене. Като се прибрахме в къщи бързахме да го отворим веднага и да го опитаме. Има там една джаджичка, която се дърпа и така се отваря тенекията, но тя се счупи. Отворихме все пак сиренето, но по импровизиран начин. Мале, мале, като го опитах затворих импулсивно очи и въздъхнах „мммм”. То направо се топи в устата. Страхотно! В този момент се сетих, че забравих да купя пармезан за полентата, но голяма работа, ще използвам българското сирене.

За пилешките гърди бях решила да използвам заатар. Открих рецептата на скоро в PurpleCitrus & Sweet Perfume на авторката Silvena Rowe, която между другото е израстнала в България. Заатар (za’atar) се приготвя от сушени подправки по следния начин:

2 с.л. риган
1 с.л. майорана
2 с.л. сусамови семена
1 с.л. сумак
1/2 ч.л. сол

Смесваш си всичко хубавичко и готово. За тази рецептата можеш да използваш колкото ти трябва, а останалото да си го запазиш за други. Освен заатар ти трябва още:

500 гр. охладени пилешки гърди
2 с.л. заатар
1 ч.л. кимион
голям колкото орех джинджифил, нарязан на тънки лентички
1 с.л. мед
1 с.л. масло
100 мл. розе
50 мл. вода

Овалвам пилешкото с подправките в тава за печене. Слагам тук там масло и мед и заливам с розето и водата. Пека в предварително загрята на 170 градуса фурна.

За полентата ти трябват:

½ л. вода
½ л. прясно мляко
180 гр. полента
70 гр. пресен спанак (почистен)
50 гр. сирене
сол

Смесвам водата и млякото и ги слагам да заврят. Изключвам котлона и постепенно прибавям полентата като бъркам непрекъснато. След 2-3 минути прибавям на ситно нарязания спанак и натрошеното сирене. Разбърквам хубавичко. Само сол липсва.

Изсипвам полентата в плитка голяма чиния или поднос и я оставям да изстине, след което я нарязвам на парченца.

Babyshower за М.

2011-09-06T00:55:00.000-07:00

Вчера беше денят, в който изненадахме една наша много добра приятелка. Бяхме ѝ организирали Babyshower или казано по друг начин Babyparty. Месец преди това събирахме email-адресите и обсъждахме кой кога може, кой кога не може, каква ще е програмата и т.н. Най-накрая се събрахме 6 приятелки на нищо подозиращата бъдеща майка (за съжаление 8 отказаха, кой по-рано, кой в последния момент, както става винаги) и я изненадахме едно хубавичко. Планът беше тя и мъжът ѝ да ни дойдат уж на гости и после двамата мъже да отидат да пият бира някъде и да ни оставят по женски. Те пък взели, че вместо да седнат някъде на по студена бира, отишли в действителност да играят тенис. Тенис вместо бира? Моят и нейният мъж? Още си повдигам учудено двете вежди. Ако аз трябваше да освободя терена в къщи за мъжко парти може би последното нещо, което щях да направя е да отида да спортувам. Но променят се явно мъжете в днешно време...

Идеята на Babyshower-а е да се съберат приятелки на бъдещата майка за последен път преди раждането на женски приказки. Разбираемо е, че приказките се въртят предимно около раждането, гледане на деца и даване на съвети. Някои от присъстващите може да имат вече деца и окуражават бъдещата майка, че всичко ще мине на ред. Пият се предимно безалкохолни напитки в знак на солидарност към бременната жена, въпреки че при нас не беше така, ние не бяхме солидарни и пихме шампанско. След леко похапване се подаряват подаръците на бъдещата майка, като започва първо тази жена, която има най-много или най-порастнали деца. Това е моментът когато се дават най-много акъли, но общо взето се пожелава всичко да мине на ред. Подаръциите могат да бъдат за самата майка, като на пример ваучери за спа процедури, или за бебето. След като се раздадат подаръците могат да се играят различни игрички или както ние направихме да се пие още шампанско.

На всеки Babyshower трябва да присъства торта от пелени или както ние им казваме памперси. Най-често тортата е триетажна. Аз имах да честа приготвя нашата торта и ми бяха нужни около 100 памперса. Всеки памперс се завива на руло и се връзва с ластичка като една ластичка може да поеме няколко рулца памперси. Всеки етаж, може би с изключение на последния, се състои от няколко групи памперси, вързани с ластички. Оформя се кръгъл ‘блат’, които се увива с платняна пелена или подходяща хартия за подаръци. След като тортата е готова е време на декорацията. Използват се дребни неща, които ще са нужни по-късно на бебето като биберони, кремове, чорапчета, играчки и т.н.

Това е общо взето за Babyshower-а, може би пропуснах да кажа, че предварително се обсъжда бюджетът, който ще е на разположение и разходите се делят.

Както вече споменах ние празнувахме вкъщи и се бях подготвила и в кулинарно отношение. Бях приготвила Fingerfood като сърмички от салата, аспержи с пармезан, кралски скариди с чеснова майонеза и банички от бутер тесто със сушени домати. Бях помолила другите да донесат нещо сладко тъй като аз не съм много много по сладките неща, обичам да ги ям, но не и да ги приготвям.

Необходими продукти за сърмичките от салата:

2 свежи зелени салати
пилешки салам
крем филаделфия
копър
маслини

Салатата се исмива и подсушава добре. Използва се само меката горна част от листото, която се огъва лесно. Всяко саламче се намазва с филаделфия и се поръсва леко с копър, след което се завива в листото като сърмичка. Забучва се на клечка за зъби и върху нея се бучва маслинката.

Необходими продукти за кралските скариди с чеснова майонеза:

300 гр. кралски скариди
няколко стръка копър
2 скилидки чесън
зехтин
сок от 1 лайм
сол и черен пипер
3 с.л. майонеза
2 скилидки чесън
ситно нарязан копър

Скаридите се исмиват и подсушават след което се запържват в зехтина заедно с чесъна, копъра и лайма, поръсват се със сол и черен пипер. В майонезата се смесват счуканият чесън и копъра.

Необходими продукти за банички от бутер тесто със сушени домати

1 опаковка бутер тесто
2 яйца
2 с.л. настърган кашкавал
200 гр. натрошено сирене
няколко сушени доматчета, мариновани в зехтин

Бутер тестото се нарязва на квадрати. Върху всеки квадрат се слага смес от яйцата, кашкавала и сиренето, а върху тях по няколко парченца от нарязания сушен домат. Пече се в предварително загрята фурна. Аз ги приготвих от предния ден и така си спестих доста работа, а и според мен баничките стават по-вкусни ако престоят малко. Аз ги бях сложила в купа и ги бях завила с чиста кърпа.

Салата от октопод с джинджифил и кориандър

2011-09-06T00:43:00.000-07:00

Лятно време не ми е много до готвене. Предпочитам повече лека храна като салатки, сандвичи и брускетки или риба. Най-много паста да сготвя, но не с някой тежък сос като Болонез примерно, а само с тиквички, сьомга или чери доматки.

Тази рецепта за октопод се роди съвсем спонтанно. Имах в камерата октопод, който ми беше останал от един друг път и реших, че точно сега е моментът да го оползотворя. И се сетих за Тайланд, за капанчето на брега на морето и за милото семейство, което го въртеше. Едва ли ще ги видя пак. Но няма да забравя как винаги ни се усмихваха и ни махаха с ръка още от далеч. Едвам изчакваха да се настаним и слагаха един огромен вентилатор точно до Алекс, който за разлика от мен трудно понася жегите. Похапвахме си много хубаво там и всеки път се сещам с носталгия за това малко парченце земя на брега на Тайландския залив.

Необходими продукти:

500 гр. октопод

1 морков

1 стар лук

100 мл. бяло вино

1 с.л. морска сол

3 скилидки чесън

1 с.л. нарязан пресен кориандър

голям колкото орех джинджифил, нарязан на кръгчета

чили на вкус

соев сос

зехтин

Октоподът се почиства ако не е купен вече почистен, посолява се и се слага в малка тенджерка заедно с нарязани на две на три лук и морков. Вари се без вода със затворен капак. Октоподът отделя течност и така се вари в ‘собствени води’ докато течността се изпари. След това се добавя виното и се изчаква докато и то бъде поето. Общо варенето отнема около час, час и нещо.

Октоподът се нарязва. В зехтин леко се запържват чесънът и джинджифилът и към тях се добавят парчетата октопод. Овкусява се с кориандър, чили и соев сос. Сервира се охладено.